Учените създадоха първите живи самолекуващи се роботи в света, използвайки стволови клетки от жаби.
Защо „ксено“боти?
Те са кръстени ксеноботи на африканската нокътна жаба (Xenopus laevis), от която вземат стволовите си клетки. Машините са под милиметър (0,04 инча) – достатъчно малки, за да пътуват вътре в човешките тела. Те могат да ходят и да плуват, да преживяват седмици без храна и да работят заедно в групи.
Това са „изцяло нови форми на живот“, заяви Университетът във Върмонт, който проведе изследването заедно с Университета Туфтс.
От какво са изградени?
Стволовите клетки са неспециализирани клетки, които имат способността да се развиват в различни типове клетки. Изследователите изстъргват живи стволови клетки от жабешки ембриони и ги оставят да се инкубират. След това клетките се „нарязват“ и прекрояват в специфични „форми на тялото“, проектирани от суперкомпютър – форми, „никога не виждани в природата“, според съобщение от Университета в Върмонт.
След това клетките започват да работят самостоятелно – клетките на кожата се свързват, за да образуват структура, докато пулсиращите клетки на сърдечния мускул позволяват на робота да се движи самостоятелно. Ксеноботите дори имат способности за самолечение; когато учените са увредили един робот, той се самолекува и продължава да се движи.
„Това са нови живи машини“, казва Джошуа Бонгард, един от водещите изследователи от университета във Върмонт, в съобщението. „Те не са нито традиционен робот, нито известен вид животни. Това е нов клас: жив, програмируем организъм.“
Какво е по-различното в този робот?
Ксеноботите не приличат на традиционните роботи – нямат блестящи предавки или роботизирани ръце. Вместо това те приличат повече на мъничко петно от подвижна розова плът. Изследователите казват, че това е умишлено – тази „биологична машина“ може да постигне неща, които типичните роботи от стомана и пластмаса не могат.
Традиционните роботи „се разграждат с времето и могат да предизвикат вредни екологични и здравословни странични ефекти“, казват изследователите в проучването, публикувано в понеделник в „Proceedings of the National Academy of Sciences“. Като биологични машини ксеноботите са по-екологични и по-безопасни за човешкото здраве, се казва в проучването.
За какво бихме могли да ги ползваме?
Ксеноботите потенциално биха могли да бъдат използвани за множество задачи, според проучването, което беше частично финансирано от Агенцията за напреднали научни проекти в областта на отбраната – федерална агенция, която наблюдава развитието на технологиите за военна употреба.
Ксеноботите биха могли да се използват за почистване на радиоактивни отпадъци, събиране на микропластици в океаните, пренасяне на лекарства в човешки тела или дори пътуване в нашите артерии, за да се изстърже плаката. Ксеноботите могат да оцелеят във водна среда без допълнителни хранителни вещества в продължение на дни или седмици, което ги прави подходящи за вътрешно доставяне на лекарства.
Освен тези непосредствени практически задачи, ксеноботите биха могли също да помогнат на изследователите да научат повече за клетъчната биология – отваряйки вратите за бъдещ напредък в човешкото здраве и дълголетие.
Звучи фантсатично?
„Ако можехме да направим 3D биологична форма при поискване, бихме могли да поправим вродени дефекти, да препрограмираме тумори в нормална тъкан, да се регенерираме след травматично нараняване или дегенеративно заболяване и да победим стареенето“, се казва в уебсайта на изследователите . Това изследване би могло да има „огромно въздействие върху регенеративната медицина (изграждане на части от тялото и предизвикване на регенерация.“)
Може всичко да звучи като научнофантастичен филм, но изследователите твърдят, че това е истината.
Опасни ли са срещу човечеството?
Организмите идват предварително заредени със собствен хранителен източник на липидни и протеинови отлагания, което им позволява да живеят малко повече от седмица – но те не могат да се възпроизвеждат или да се развиват. Въпреки това, техният живот може да се увеличи до няколко седмици в среда, богата на хранителни вещества.
И въпреки че суперкомпютърът играе голяма роля за изграждането на тези роботи, „малко вероятно“ е, че изкуственият интелект може да има зли намерения.
„В момента обаче е трудно да се разбере как изкуственият интелект може да създаде вредни организми по-лесно, отколкото талантливият биолог с лоши намерения“, се казва в уебсайта на изследователите.
