Бурното технологично развитие през последните 20 години изисква и бързо развитие на технологиите и решенията за съхранение, обработка и трансфер на голям и все по-бързо увеличаващ се обем от данни. Днес ние всички сме свикнали да сме постоянно свързани в мрежа за комуникация. И макар за някои хора това да е изключително вредно, бързият обмен на информация е безкрайно ценен. Към момента всички ползваме мрежа с популярното 4G, но през 2020 година предстои да се направят първи масово стъпки към преминаване към мрежа от следващо поколение 5G. Интересното е, че може да се каже, че 5G не нещо ново, с което не сме се сблъскали. Някои от домашните рутери излъчват малко по-слаб сигнал от този на 5G.
Какво всъщност са различните мрежи?
Когато става дума за безжична комуникация, ние си говорим всъщност за нейонизиращи лъчения. Различните оператори използват радиовълни с честота, варираща от 700 MHz до около 3000 MHz. Постигнатите максимални скорости на трансфер на данни са от около 100 Mbps при движение със скорост от 60 km/h и до 1 Gbps при неподвижно състояние. Това естествено са най-високи стойности, които не са често срещано явление. Може да се каже, че това е таванът, който вече сякаш не задоволява технологичните ни нужди. Някои български оператори дори предлагаха Wimax услуги с честота от 3.5 GHz.
5G с какво е различна?
5G мрежата от друга страна ще използва много по-високи честоти на радио сигнала. Най-често използваните ще са в диапазона 20 – 26 GHz. Тази технология се нарича още mmWave. Разбира се могат да се използва и по-високи честоти до 300 GHz. Характерното за тези вълни е, че те имат много ниска проникваемост, по което се различават от йонизиращото лъчение. Именно това е и най-голямата слабост на технологията – покритието. Вече дори има шеги, че всички дървета трябва да се изкоренят, ненужните сгради да се унищожат, а мрежата трябва да е много гъста и наситена, за да има добро покритие. Плътните обекти по пътя на вълната ще отразяват вълните. Но това означава и нещо друго важно – вълните имат ниска проницаемост и в човешкото тяло. Те не могат да проникнат дълбоко в кожата, да преминат през костите, а това означава, че вътрешните органи и мозъка са в безопасност. Въпреки това се наблюдава топлинен ефект. Лъчението е възможно да повиши до някаква степен повърхностната температура на кожата. Този ефект може да се наблюдава и по повърхността на очите и трябва да бъде изследван.
Разбира се при навлизането на нещо ново винаги настъпва паника и истерия, която днес се подхранва от жълти медии, за да получат няколко клика повече – заради жълтите стотинки. Но колко опасна е 5G мрежата за хората?
Йонизиращи и нейонизиращи лъчения
Отново трябва да си припомним разликата между йонизиращите и нейонизиращите лъчения. Интересното за нейонизиращите лъчения е, че се оказва, че колко по-голям е тяхната честота, толкова по-ниска проникваемост имат. Тоест вълна с честота от 10 GHz ще навлиза много по-дълбоко в кожата от вълна с 30, 40, 50 и повече GHz (2).
Сред най-чувствителните части на тялото за генерирания топлинен ефект, както вече бе споменато, са очите. Други части на тялото са добре покрити с дебел слой кожа, който е богат на кръвоносни съдове, които имат способността бързо да разсейват увеличаващата се температура по повърхността. Очите подобна способност нямат. Затова е важно да се изучат рисковете, които крие тази нова технология. Интересното е, че макар в интернет да се говори за опасностите на 5G, които за някои са явно са мистерия, изследвания по темата има още от миналия век. През 1999 година е установено, че облъчване с mmWave с честота от 60 GHz в продължение на 8 часа не води до някакво увреждане на очните тъкани (3). Друго изследване установява, че лъчение с честота от 35 GHz при 50 mW/cm2с продължителност до 24 часа нанася щети върху роговиците на очи на заек. Но все пак говорим за лабораторни условия при постоянно и максимално облъчване (4). Облъчване, което в реални условия никога няма да бъде толкова високо. Но очните тъкани се възстановяват много бързо след прекратяване на облъчването (5).
Последствия на хората
Взаимодействито на кожата с лъчението е много по-различно. Човешката кожа се състои от два основни слоя – вънеш епидермис и дерма. Общата дебелина на двата слоя е до 2.9 мм. Повърхностният слой на епидермиса се нарича Stratum corneum и е с дебелина до 0.018 мм. Този слой съдържа много малко вода – 18-40%. В останалите слоеве съдържанието на вода е до 80%. Ниското съдържание на вода в Stratum corneum позволява на mmWave да проникнат лесно, но високото съдържание в другите слоеве бързо разсейва лъчението, а проникването по-дълбоко или до вътршните органи се прекратява. Разбира се тук говорим за гола човешка тъкан без наличие на дрехи. Дрехите са друго трудно за преминаване препятствие (5). Но отново да си припомним, че кожата има и свойството да отразява лъчения.
