Някой ми разказа как преди година на летището в Осло се чекирал за полет на SAS. Машината на летището издала бординг карта, друга етикет за багажа, след това компютърен екран показал как да се закачи, а друг къде се слага багажа на конвейера. Целият процес без помощта на нито едно човешко същество. Всичко това може би не е важно, но звучи някак странно и че нещо в познатия до скоро свят се променило.

Тази промяна, разбира се, протича от много време и е задвижена от последователност от технологии – интернет, облачни услуги, big data, роботиката, machine learning и днес – изкуственият интелект. Заедно всички те са толкова мощни, че икономистите са единодушни, че ние сме в центъра на дигитална икономическа революция.

Преди години дигиталните технологии създадоха втора, виртуална и автономна икономика. Проблемът е че основната характеристика на автономната икономика е не просто, че тя вреди на физическата такава, а че тя устойчиво осигурява външно познание – такова, което не е притежание основно на служителите на организацията, а извън тях – в алгоритмите и машините на виртуалната икономика. Бизнес, инженерни и финансови процеси днес могат да разчитат на огромни „библиотеки“ от интелигентни функции, които значително ги подобряват и постепенно правят човешката намеса излишна.

Това кара икономиката да навлезе в една нова и различна ера. Икономиката е достигнала етап, където произвежда достатъчно за всички, но където условията за достъп до услуги, продукти и работни места стават все по-трудни. Така че този нов период, в който навлизаме не е свързан толкова с производството (какво количество е произведено), а с разпределението – как хората получават дял от произведеното. Всичко от търговска политика и правителствени проекти до търговски регулации в бъдеще ще бъде оценявано през концепцията за преразпределението. Политиката ще се промени, разбиранията за свободния пазар също, както и социалните структури.

Период на трансформация

Приблизително на всеки 20 години дигиталният свят еволюира и ни носи нещо качествено различно. Всяка промяна произтича от набор от нови технологии и всяка носи своите характерни промени в икономиката.

Първото изменение

през 70-те и 80-те, ни донесе интегрираните платки – малки процесори и памет на микрочипове, които смалиха и значително ускориха компютъризацията. Инженерите можеха да използват компютърни програми за дизайн, мениджърите да проследяват стоковите наличности в реално време, а геолозите да разпознават отделни слоеве и да калкулират вероятността за наличие на петрол. За първи път икономиката имаше сериозна изчислителна помощ. Модерните компютърни системи бяха тук.

Второто изменение

през 90-те и 2000-те, ни донесе връзката между дигиталните процеси. Компютрите бяха свързани заедно в локални и глобални мрежи чрез телефонни, фиброоптични или сателитни връзки. Интернет стана икономическа платформа, появиха се уеб услугите, а облакът донесе споделените компютърни ресурси. Всичко изведнъж беше в комуникация с всичко останало.

В този случай виртуалната икономика, изградена от свързани помежду си машини, софтуер и процеси изниква където физическите действия днес може да бъдат извършвани дигитално и вечната важност на географското местоположение изчезва. Архитектурна компания от Ню Йорк би могла да създава дизайна на нов небостъргач, но да има по-евтини служители в София, които да отговарят за детайлите в един интерактивен процес. Търговците на дребно в САЩ биха могли да наблюдават производителите в Китай и проследяват доставчиците в реално време. След бума на офшорките производството се пренесе където е най-евтино – Мексико, Ирландия, Китай…и преди това бумтящите икономики започнаха да изпитват трудности. Модерната глобализация бе пристигнала и тя бе резултат от свързаните компютри.

Третата трансформация

тази в която сме в момента, започна през 2010г. и ни донесе нещо, което на пръв поглед изглежда незначително – евтини и повсеместни сензори. Ние имаме лидар и радар сензори, жироскопични сензори, магнитни сензори, кръвни сензори, сензори за налягане, температура, обем и влажност, дузини и стотици от всички тях, всички свързани заедно в безжични мрежи, за да ни информират за присъствието на предмети или химикали, за състоянието на системата или за промени във външните условия.

От своя страна, тези сензори ни донесоха данните, океани от данни, и всички тези данни ни предизвикаха да ги разгадаем. Ако можем да колекционираме снимки на хора, ние бихме могли да се научим да разпознаваме лицата им. Ако бихме могли да „видим“ предмети като пътища и пешеходци, бихме могли да използваме това за да създадем автоматизирано управление на автомобили.

Съвкупността от трансформации

В резултат, през последните 10 години стана изключително важно развитието на методи и интелигентни алгоритми за разпознаване на неща и генериране на различни решения на база резултатите. И така ние направихме възможно компютрите да „виждат“, или способността им да разпознават предмети. Създадохме способността на машините да разпознават реч или възможността да говорим на компютър както на друго човешко същество. Ние създадохме дигиталните преводи, лицевото и гласово разпознаване, логическата индукция и дигиталните асистенти.

Но това, което бе изненада е че тези интелигентни алгоритми не бяха проектирани на база математическа логика със своите правила и изключения. Вместо това те бяха създадени от използването на обеми от данни, от които се появяваха асоциации. Като да научиш едно дете да говори. Този сложен модел от пиксели означава котка, този означава лице – лицето на Дженифър Анистън. Този модел от въпроси в Jeopardy! Сочи към Юлий Цезар, а този към Андрю Джаксън.

Тази тиха последователност от мърдащи устни означава точно тези думи – интелигентните алгоритми не са резултат от гениални предефинирани условия, а резултат от умни статистически методи, които използват много данни.

Разбира се, умните статистически техники се нуждаят от огромни инженерни усилия и няколко години работа, за да бъдат направени както трябва. Те са специфични за областта на приложение – алгоритъм, който чете устни не може да разпознава лица и те са полезни в бизнеса – този клиент означава „дай му ипотека на стойност $1.2 милиона“, а този – „не прави нищо“. Компютрите изведнъж можеха да правят това, което смятахме, че само хората могат – асоциации.

Идването на външната интелигентност

Би било лесно да разглеждаме асоциативна интелигентност просто като още едно подобрение на дигиталните технологии и някои икономисти смятат така. „Интелигентност“ в този контекст не означава съзнателна мисъл, дедуктивен аргумент или „разбиране“. По-скоро означава способност да правим подходящите асоциации или пък да разберем конкретна ситуация и да определим подходящото за нея действие. Това е както в биологията, където интелигентността е основана на разпознаването и усещането и използването на тази информация за формиране на действия.

Една медуза използва мрежа от химически сензори за да разпознава подходящ за храна материал, който плава до нея и които стимулират мрежа от двигателни неврони, които пък карат медузата да се доближи автоматично до предмета за поглъщане.

По този начин, когато интелигентните алгоритми помагат на изтребител да избегне сблъсък във въздуха, те оценяват ситуацията, преизчисляват възможни отговори, избират един и предприемат подходящото избягващо действие. С мисъл по-бърза от човешката.

Няма нужда да има оператор в центъра на такава интелигентност. Автономният трафик ще съдържа автономни автомобили, които се движат в конкретни ленти и говорят помежду си със специални маркери и сигнализация. Те ще бъдат в контакт с насрещния трафик и с други участници в транспортната система. Интелигентността тук, която приема формата на подходящото общо действие, изниква от комуникацията между всички тези обекти. Този вид интелигентност е самоорганизираща се, комуникативна, адаптивна и динамична. Тя е и във висока степен автономна. Тези комуникации и техните резултати ще се случват с малко или без никаква човешка намеса.

Интересното тук не е проявлението на конкретната форма на интелигентност, а че интелигентността вече не е вътрешно състояние в мозъка на човешкия работник. Тя е излязла навън в дигиталната икономика, в разговор между интелигентни алгоритми. Тя е външна. Физическата икономика изисква и задава въпроси – виртуалната икономика решава, комуникира и изчислява външно и след това предава обратно към физическата, която от своя страна отговаря по подходящия начин.

Важна промяна

Тази промяна от вътрешна към външна интелигентност е важна. Когато печатната революция идва през 15-и и 16-и век тя взима информация, която до този момент е съхранявана вътрешно в ръкописи и манастири и я прави публично достъпна.

Информацията вече става външна: тя престава да бъде собственост на църквата и сега може да бъде докосвана, споделяна и надграждана от читатели, заедно или по отделно. Резултатът е експлозия от познание, исторически текстове, теологични идеи и астрономически теории. Учените смятат, че това е основния фактор за стимулиране на Ренесанса, Реформацията и идването на науката. Печатането, твърди Дъглас Робъртсън, създаде нашия модерен свят.

Днес ние имаме втора революция от вътрешна към външна интелигентност и тъй като интелигентността не е просто информация, но нещо по-мощно – използване на информация, няма причина да не смятаме, че днешната промяна ще бъде по-малко влиятелна от първата. Ние все още не знаем нейните последици, но няма ограничение на интелигентността, а от тук и на новите структури, които ще донесе в бъдеще.

Как това променя бизнеса?

Някои компании може да прилагат новите интелигентни способности като лицево разпознаване или гласовa проверка за автоматизиране на настоящи продукти, услуги или вериги за създаване на стойност. И има много примери за такива приложения.

По-радикална промяна идва, когато компаниите свързват елементи на външната интелигентност и създават нови бизнес модели с тях. Наскоро една финтех (финансови технологии) компания в Китай създала смартфон приложение за заемане на финансови средства в момента на пазаруване. Приложението прави анализ на гласа ви и го прекарва през онлайн алгоритми за идентификация, други алгоритми проверяват банковите ви сметки, кредитна история и профил в социалните мрежи, а последващ анализ пресмята всички тях и персонализирано предложение за заем се появява на телефона ви. Всичко това за секунди. Това не е използване на външна интелигентност, а комбинирането на алгоритми за извличане на асоциации, обработка на данни и реч за да изпълнят задача, някога извършвана от човеци.

Компаниите може да имат достъп и използват „библиотека“ от инструменти на вече създадени виртуални структури наподобяващи Lego елементи за да изграждат нови организационни модели. Една такава структура е блокчейн – дигитална система за изпълнение и запис на финансови транзакции, друга е Биткойн, споделена дигитална валута. Това не са софтуерни решения, автоматизирани функции или умни машини. Мислете за тях като външно налични строителни елементи, изградени от основните елементи на алгоритмите и данните.

Резултатът, независимо дали в банкиране на дребно, транспорт, здравеопазване или отбраната, е че индустриите не само стават автоматизирани като машини заменят хората, а че те използват нови строителни елементи, за да преобразят начина, по който правят нещата. Постигайки това, те ще престанат да съществуват в сегашната си форма.

Бизнесът може да използва новите възможности и по друг начин. Някои големи компании могат директно да създават външни интелигентни системи като автономно управление на въздушния трафик или сложни медицински диагнози. Други може да построят специални бази данни и извличат интелигентно поведение от тях, но предимствата да бъдеш голям или първи на пазара са ограничени. Компонентите на външната интелигентност не могат лесно да бъдат притежавани, защото те ще се преливат в публичния домейн. Данните също не могат да бъдат притежавани лесно, защото могат да бъдат набавяни от независими източници.

Така че в бъдеще ние ще срещаме големи технологични компании и споделени, безплатни, автономни източници. И ако изминалите технологични революции са индикатор, ние ще сме свидетели на появяването на изцяло нови индустрии, за които дори не сме си помисляли.

Къде е проблемът?

Разбира се, всичко това би могло да има и много недостатъци. Автономната икономика определено поглъща физическата икономика и свързаните с нея работни места. Вече не е изненада, че ние нямаме травел агенти, машинопис или юридически съветници в броя както преди. Дори висококвалифицирани професии като радиолозите са заменяни от алгоритми, които често могат да вършат работата по-добре.

Икономистите не са единодушни за изчезването на работни места. Те спорят дали старите няма да бъдат заменени с нови. Икономическата история ни показва, че това е така – автомобилът премахна ковачите, но създаде нови професии в производството на автомобили, автосервизи и изграждането на магистрали. Освободеният трудов ресурс, историята ни показва, винаги намира своето място и дигиталната икономика няма да бъде по-различна.

Ерик Бринйолфсон и Андрю Макафий от MIT отбелязват, че когато автомобилния транспорт е дошъл, цяла група коне-работници са изчезнали и не са били наети отново. Те са загубили своите работни места и просто изчезнали от икономиката.
Аз бих добавил и още един исторически прецедент – офшорингът в последните десетилетия елиминира физически работни места и цели индустрии. Настоящият трансфер на работни места от физическата към виртуалната икономика е един различен офшоринг, офшоринг не към друга държава, а към виртуална среда. И ако ние следваме днешната история, не може да предполагаме, че тези работни места ще бъдат заменени.

Технологичната безработица приема много форми.

Терминът „технологична безработица“ произлиза от лекция от 1930 година на Джон Мейнард Кейн „Икономическите възможности пред нашите внуци“, където той предвижда, че в бъдеще, около 2030 година, производственият проблем ще бъде решен, ще има достатъчно продукция за всички, но машини като роботите ще причинят „технологична безработица“. Ще има достатъчно работа, но не и работни места.

Проблемът на тази нова фаза, в която навлизаме, не са просто работните места, а и достъпът до това, което е произвеждано. Работните места са основния начин на достъп за последните 200 или 300 години. Преди това, фермерският труд, малките занаятчии, предприемачество или наследеното са осигурявали този достъп. Днес формата на достъп до благосъстояние трябва да се промени отново.

Както и да се случи това, ние сме навлезли в различна фаза за икономиката. Една нова ера, където производството има все по-малко значение, а важното вече е достъпът до това благосъстояние, преразпределението или с други думи – кой какво получава и по какъв начин го получава.

Ние навлизаме в нова ера на преразпределение.

Какви са реалностите на тези времена на преразпределение. Новото време има своите нови правила и реалности, така че какви ще бъдат икономическите и социални условия тогава, когато преразпределението е критично важно?

Критериите за оценка на политики ще се променят. Старата производствена икономика награждаваше всичко, което води до икономически растеж. В икономиката на преразпределението, където работните места или достъпът до стоки са водещите критерии, икономическото развитие изглежда ценно, ако създава работни места. Днес непопулярни бизнес модели като фракинг вече са оправдани, ако създават нови работни места. Критериите за оценка на икономиката също ще се променят. БВП и производителността са най-подходящи за физическата икономика и не оценяват правилно виртуалния напредък.

Философията на свободния пазар ще бъде все по-трудно защитима в новите времена. Тя е базирана на популярната идея, че неурегулираните пазари водят до икономически растеж.

Всъщност, икономическата теория прави две заключения:

Ако един пазар – например този на въздушния транспорт, е освободен от регулации, той ще работи така, че да не пропилява ресурси. Това е ефикасност. Второ, ще има печеливши и губещи, така че ако искаме всички да са по-добре, печелившите (големите авиокомпании в този случай) трябва да компенсират загубилите – малките авиокомпании и хората в отдалечени райони. Това е преразпределение – и всички са с по-добър резултат.

На практика, дали при международните търговски споразумения, дерегулацията и свободните пазари, ефикасността винаги е важен фактор. Често неурегулираното поведение води до концентрация като компаниите, които напредват осигуряват своето лидерство. И на практика, в САЩ и Великобритания тези, които губят всъщност рядко са компенсирани. В миналото те биха могли да намерят друго препитание, но днес това не е лесно решение. Във времената на преразпределение, ефикасността на свободните пазари вече не може да бъде оправдана, ако води създаване на големи групи губещи.

Бъдещето

Едно предимство на новия свят е, че виртуалните услуги са на практика безплатни. Email не струва на практика нищо. Това, от което ще имаме нужда е достъп до останалите физически стоки и предлагани услуги, които не са дигитализирани.

Затова и все още ще имаме професии, особено тези като учители в детска градина или социални услуги, които изискват човешка емпатия. Те ще бъдат много по-платени от колкото са сега. Но работните места ще бъдат по-малко и споделени, а работните седмици по-кратки. Вероятно ще имаме основен доход и ще наблюдаваме голямо увеличение на платеното доброволчество като грижа за възрастните или менторинг на младите.

Ние ще имаме нужда и от решаване на няколко социални въпроса: Как ще намерим смисъл в общество, където работата, един основен източник на смисъл, е оскъдна? Как ще се справим с личното пространство в общество, където властите и корпорациите могат да се ровят в живота и финансите ни, разпознават лицата ни където и да сме, или проследяват политическите ни убеждения? И наистина ли искаме „външната интелигентност“ да ни помага непрекъснато – да се научи как мислим, да се адаптира към действията ни, да шофира автомобилите ни, да ни поправя или дори да ни отглежда? Това е все едно да имаме армия от интелекти, които знаят твърде много за нас, които предвиждат нуждите ни и ги задоволяват и от които ние зависим.

Адаптация

Всички тези предизвикателства изискват адаптация, но ние може да потърсим утеха в това, че вече сме били в тази ситуация. През средата на 19 век във Великобритания индустриалната революция води до огромно нарастване на производството, но и невъобразими социални условия, с право наричани Дикенсови. Децата са работили по 12 часови смени, хората са живели в ужасни условия, туберкулозата била повсеместна, а трудовите закони несъществуващи.

Скоро след това са приети закони за безопасност, децата и работниците защитени, осигурени били жилища и канализация и така се появила средната класа. Ние сме се адаптирали, въпреки че ни е отнело между 30 и 50 години, или дори век. Промените не са дошли директно от правителствата по онова време, а от хората и от идеите на социални реформатори, доктори, сестри, адвокати или непримирими политици. Нашата нова ера няма да бъде по-различна – необходимите адаптации ще бъдат значими и ще отнемат десетилетия.