Математически модели, които се създават в рамките на Националната програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ (ИКТ в НОС), ще могат да помогнат на мерките за ограничаването на разпространението на коронавируса. Това стана ясно от изказване на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски на извънреден брифинг в петък в Министерския съвет.
Разработените по програмата ИКТвНОС математически модели са част от постиженията на програмата, по която партньори са СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ – София, БАН, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, ПУ „Паисий Хилендарски“, ХТМУ, РУ „Ангел Кънчев“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, Медицински университет – София, ТУ – Варна, УниБИТ, ЮЗУ „Неофит Рилски“. За съвместна работа по проекта са привлечени над 15 фирми и организации, както и Клъстер „Мехатроника и автоматизация“.
Цел на проекта
Целта е математическите модели в областта на епидемиологията да се използват за създаване на по-точни прогнози как ще се развиват процесите, свързани с разпространението на коронавируса. „Благодарение на тези модели ще могат да се вземат редица решения – за пренасочване на медицински специалисти и ресурси за справяне с епидемията“, обясни ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски – началник на ВМА и председател на Националния оперативен щаб. Тези математички модели ще помогнат да се направят и по-фундаментални заключения за това как се движи във времето епидемията“, допълни той.
Постигнатите досега резултати по програмата ИКТвНОС включват множество математически модели за високопроизводителни изчисления, приложения за обучение в средното и висшето образование, обучения по информационна сигурност и свързване на българските учени в нови научни мрежи. Сред ключовите цели на програмата са създаване на електронна инфраструктура за отворена наука и отворен достъп до научни резултати. В това направление програмата развива и интегрира съществуващите центрове за високопроизводителни изчисления и да насърчи тяхното използване от широката научна общност, с фокус върху природните науки, бизнеса и индустрията. По този компонент са създадени нови методи и алгоритми за компютърно и математическо моделиране с приложение в медицината, инженерните и природните науки.
Как помагат тези модели?
Екип от учени работи и по оценката на безопасността или токсичността на лекарства. Предложен е математически модел на биореактор за биологично разграждане в отпадни води, съдържащи смес от химически замърсители фенол и р-крезол. Изградена е на база от данни за човешки туморни антигени с цел създаване на условия за разработване на модел за предсказване на имуногенност на туморни антигени въз основа на първичната им структура. Предложени са мащабируеми концептуални модели за представяне на човеко-киберфизически системи посредством виртуални обслужващи устройства. Проучени са епидемиологични модели, които могат да бъдат приложени към теорията на разпространението на компютърните вируси.
Друго интересно направление на програмата ИКТвНОС е разработката на нови образователни ресурси, като освен нов курс за „Виртуална и добавена реалност“ се обновява съдържанието на текущи курсове, така че да отразяват новите постижения в области, свързани с обработка на естествен език, машинно самообучение, семантични технологии, извличане на знания от данни и други, в това число в контекста на големи данни. Курсовете се водят с използване на съвременни образователни технологии, например за всички курсове е създадено съответно място в системата за електронно обучение на Факултета по математика и информатика (ФМИ) на СУ „Св. Кл. Охридски“.
