Тъй като по-голямата част от нашето ежедневие за известно време ще се осъществява в интернет, ние неизбежно ще започнем да споделяме повече лични данни с онлайн бизнеса – нещо, което може да доведе до нарастване на опасенията относно тяхната поверителността.
Проучвания и резултати
Неотдавнашно проучване на GSMA Intelligence установява, че 70% от потребителите са загрижени за поверителността на своите данни, а 48% твърдят, че притесненията им нарастват заради новата ситуация. Притесненията са свързани конкретно с кражбата на самоличност (59% са посочили това като най-голямото си безпокойство), като 45% са най-притеснени от финансовите последици от подобни инциденти.
Въпреки това, дори след като са били жертва на кибератака, почти половината потребители не предприемат и най-елементарната мярка – промяна на паролата, сочи същото проучване. 72% не добавят втори слой за сигурност, а 69% не променят по никакъв начин настройките си за поверителност
Хората интересуват ли се от личната си информация?
Изглежда, че хората правят много малко по отношение на проблемите с поверителността на своите данни. Но каква е причината за тази инерция и наистина ли ни интересува какво се случва с личната ни информация?
Отговорът зависи от редица аспекти, между които дали потребителите са наясно с рисковете; дали смятат себе си за отговорни за съхранението на своите данни; дали имат достъп до инструменти и настройки за лесното им управление:
Рискове за неприкосновеността на личния живот:
70% от респондентите са наясно с рисковете от споделянето на данни, поне когато отговарят на въпроси в рамките на дадено проучване. Те обаче не са първото, за което потребителите се сещат, когато достъпват различни дигитални услуги и съдържание. В подобни моменти много хора не мислят за рисковете и това може би е нормално, като се има предвид, че едва 22% от участниците в допитването са ставали жертва на кибератаки през последните две години.
Отговорност:
Напълно валидна е и констатацията, че потребителите са загрижени за поверителността на данните си, но не правят нищо, защото счита, че това е нечия друга отговорност. Тук мнението е разделено – 20% смятат, че онлайн бизнесът, който обработва данните им, е отговорен за тяхното опазване, докато 18% са на мнение, че те самите са отговорни за подсигуряването на своите данни.
Инструменти и настройки:
Разбира се, ако потребителите ще се грижат за поверителността на своите данни, те се нуждаят от лесен достъп до настройките за поверителност и инструменти, които им позволяват да ги управляват. Само в Обединеното кралство обаче има повече от 600 000 компании, регистрирани като обработващи лични данни, което вдига сериозно средното количество акаунти за онлайн вход на потребител. Ефективното управление на настройките и разрешенията за поверителност за стотици уебсайтове и приложения се превръща в непосилна задача, без инструменти за автоматизиране и централизиране на процеса.
Отговорът, следователно, е, не че хората не се интересуват от личните си данни, а по-скоро, че изглежда не са достатъчно загрижени, когато съзнателно ги споделят.
Коренна промяна в начина по който потребителите оперират
Повечето европейци например вече без да се замислят отговарят положително на съобщенията за съгласие с използването на бисквитки от различните уебсайтове. В същото време, според проучване на Университета в Мичиган и Университета Рур 57% от уеб платформите използват дизайн, който кара потребителите да се съгласяват с неприемливи от гледна точка на поверителността на данните условия.
Потребителите без съмнение трябва да се грижат повече за личната си информация, особено след като заплахите стват все по-сериозни с нарастващото внедряване на изкуствен интелект (AI) и машинно обучение. Общият подход с AI и големите данни в края на краищата използва много повече информация, отколкото се изисква за определена цел, често в рамките на непрозрачни алгоритми. Това противоречи на няколко клаузи в Общия регламент на ЕС за защита на данните (GDPR) – в това число влизат и седемте принципа на член 5, които включват ограничаване на целите, минимизиране на използваните данни и ограничения за съхранението им. Така че регулациите съществуват, но тяхното налагане остава предизвикателство за регулаторите и все още е извън възможностите на властите и потребителите.
Дигитална грамотност
Ако се неглижира лошата дигитална грамотност в определени демографски региони пък, силата на достъпното съдържание ще продължи да властва над мерките за сигурност, а нагласата за небрежно примирение у потребителите ще продължи да се развива.
По този начин, с включването на нови 1,2 милиарда потребители към мобилната инфраструктура през следващите пет години, голяма част от които в развиващите се страни, където осведомеността за отговорността и достъпът до инструментите за управление могат да бъдат още по-ниски, проблемите ще се увеличат. Като алтернатива можем да видим ново поколение, което да възприеме дигиталното благополучие (описано от Google като по-добър баланс на технологиите), и да демонстрира активно желание да се грижи за поверителността на данните си, защитавайки както идентичността, така и финансите си.
За да се случи това обаче, е нужно много по-голямо разбиране на важността на дигиталната идентичност от страна на потребителите, а в това начинание роля има цялата индустрия.
