Навлизането на изкуствения интелект (AI) в ежедневието ни преобръща и разбирането ни за него. София е изобретение на Хансан роботикс и посещава редица технологични конференции по целия свят.
„До този момент съм имал няколко разговора с робота София.“ казва проф. Серф и допълва „Роботът посети България на събитието Webit 2018. (За съжаление тя не искаше да ми сътрудничи по време на интервюто пред 5000 души. Дали не я обзе сценична треска?) Странно е как един ден всекидневният контакт с тези технологични изобретения ще бъде нещо нормално. И все пак имам чувството, че до някаква степен съм опознал София и нямам търпение да се срещнем отново.“
С развитието на мислещите машини, те започват да се превръщат в хора все повече и повече – копират нашето поведение, решения, вярвания – за добро или за зло.
Трябва да обичаме технологията както обичаме себе си
Доказали сме, че умеем да нагаждаме живота си към новите технологии. Както автомобилите и пътищата трансформираха градския пейзаж, смартфоните промениха начина, по който пазаруваме, как нощните ни навици и дори личните ни връзки.
Хората проявяват драматична склонност към антропоморфизирането. През 1944 г. изследователите Фриц Хайдер и Мариан Симмел представят кратки черно-бели анимации на движещи се геометрични фигури. След представянето на анимацията, зрителите са помолени да “запишат какво точно се е случило”, 32 от 34-те участници интерпретират формите като хора и описават сцените от гледна точка на човешките взаимодействия.
Двадесет години по-късно компютърният учен от Масачузетския технологичен институт – Джоузеф Вайзенбаум и психиатърът Кенет Колби разработват ЕЛИЗА. С нея се опитват да имитират версия на психиатрична терапия. Използвайки твърдо кодирани, базирани на правила отговори, ЕЛИЗА взаимодейства с индивиди. Въпреки, че начинът по който ЕЛИЗА функционира е бил известен на участниците, те коментират, че били „очаровани и възхитени“ от „нея“. Както O.Б. Хардисън пише, въпреки че експертите „знаеха, че ЕЛИЗА е програма, те подсъзнантелно искаха да е човек.“
Феноменът ЕЛИЗА
ЕЛИЗА работи чрез елементарен текстов интерфейс. Усъвършенстваните AI интерфейси стават все по-естествени. В крайна сметка те ще изчезнат. Невидимите интерфейси, преследвани от академични изследователи или от търговски групи като Neuralink, имат за цел да предлагат директни връзки между изчислителните системи и нашите мозъци. Как тези интерфейси могат да променят възможното и да предизвикат нашето разбиране за нас самите?
Инженер в Германия, който загуби лявата си ръка при инцидент, има протеза способна да възпроизведе функциите на изчезналата му ръка, като директно декодира нейните невронни намерения. В допълнение към типичните функции като хващане и насочване, новата му ръка може да изпълнява задачи, които биологичните ръце не могат, като например да завие електрическа крушка, като завърта китката около оста и. В резултат на това, мозъкът му може да разпознава мисли, които не са типични за мислите ни, като „завъртях ли китката си или все още се върти?“ Нови мисли, нови възможности.
Прескачането на границите, отговорностите и тревогите
Организациите, разработващи изкуствен интелект прекрачват границите, които днес смятаме за нормални. Какво потребителите, гласоподавателите и съдебните системи ще определят като удобни и приемливи граници и кои за обидни или експлоатиращи? Преди десетилетие, когато някой непознат се качи в колата ни, мислехме че ни ограбва. Днес това действие се приема за нормално и си има друго име – Über.
„Смърт чрез GPS“
Какви отговорности ще поемат компаниите в резултат на поведението на потребителите в отговор на AI? Навигационните системи вече пряко влияят на поведението, невинаги в положителна посока. Парк рейнджърите в американския Национален парк Долината на смъртта говорят за „смърт чрез GPS“. Те сравняват феномена с поведението на водачите със зомбита. В много случаи шофьорите следват това, което навигацията им казва, като игнорират околната среда около тях и често съжаляват след това.
Докато машините действат с някакво ниво на възприемане на случайност или непредсказуемост, хората са склонни да им приписват чувства и да намират прилики с тяхното поведение. Изследванията на роботиката показват, че хората са способни да приемат роботите все повече като човешки същества, когато правят грешки. Пример за това е експеримента, в който робот-асистент подаде на хирург грешен инструмент по време на експериментална операция. Медицинските специалисти съобщиха, че приписват по-голяма човечност на робота. Да се греши е човешко. Когато машини грешат, ние ги хуманизираме.
Такива преходи могат да генерират дискомфорт, страх, дори отвращение. Неотдавнашната демонстрация на Google на chatbot за резервиране на ресторанти, където клиентите не знаеха, че комуникират с AI система, показва, че ефективността не е същото като резултатността. Мнозина, които станаха свидетели на демонстрацията, съобщиха за дискомфорт – дори и за възмущение – че една система за изкуствен интелект така ефективно ще прикрие нечовешката си същност. Google отдавна вървят по пътя на развитие на изкуствения интелект.
Съпротивата срещу изкуствения интелект е безсмислена
Да направиш резервация по телефона е сравнително лесен разговор, защото знаеш какви ще бъдат въпросите. В случая с chatbot-a на Google ситуацията е същата. Този пример ни показва, колко предсказуеми сме станали. Кратките въпроси и отговори, които приличат все повече на компютърни команди ни карат да се замислим на къде е тръгнало развитието на човечеството
Системите за изкуствен интелект дори поставят думи в нашите усти. Много платформи за чат се опитват автоматично да завършат изречението ви след няколко думи. Започнете да пишете „Не съм те в“ и системата ще завърши „виждал отдавна“. Дори ако имате алтернативна дума, можете да одобрите препоръката на изкуствения интелект за минимизиране на усилията.
Такива съвместно създадени взаимодействия помагат на AI да се учи, докато следи какво приемате и отхвърляте. Получените в резултат на това комуникации стават по-лесни за анализиране и управление на системите за AI. По-голямата стандартизация на това, което пишете подобрява алгоритмичната ефективност. Взаимодействията стават по-малко като творби на Шекспир, и все повече на Тюринг. Развивайки ефективността си, ние жертваме оригиналността си.
Мислещите машини чувстват като хора
В разговор за мечтите си относно машините, Дани Хилис, един от бащите на изкуствения интелект казва, че би желал компютърен код, който да се гордее с него. С този стремеж Хилис показва по-амбициозното си желание да създаде някаква версия на човешкото чувство в машините. Тъй като поемаме по такива пътища – а и е малко вероятно да можем да се противопоставим – как ли ще се развием?
Изкуственият интелект е експеримент за човечеството. Както еволюционният генетик Давид Кракауер от института Санта Фе отбеляза в интервю: „С изобретяването на аритметиката ние станахме различен вид.“ Въпреки, че Кракауер говори метафорично, той не преувеличава. Като се опитваме да създадем робот по наш образ и подобие, какво ще се случи след това?
