Илон Мъск обяви, че ще премести корпоративната централа на Tesla в щата Тексас, в градчето Остин. С това той де факто изпълни по-рано отправена заплаха – да премести централата си от Силициевата долина, намираща се в Калифорния, в Тексас. Но с този си ход Мъск не е първият технологичен титан, който се оттегля от района на залива на Сан Франциско, за да отиде в „селски” щат.
Питър Тийл и Кийт Рабоа са само двама от най-известните калифорнийски рискови капиталисти, които сториха същото наскоро. Подобни премествания обикновено са мотивирани от по-ниски данъци и благоприятен за бизнеса политически климат, обяснява Ричард Флорида, професор в „Градската школа” при Университета в Торонто и Школата по мениджмънт Ротман, както и изтъкнат гост-сътрудник в Института за недвижими имоти „Шак” на Университета в Ню Йорк.
Но в случая с Мъск и Рабоа не само данъците имат значение, отбелязва Bloomberg. Мъск посочи като проблем в Сан Франциско „ограничените жилища на достъпна цена” и „дългите пътувания до работното място”. Това, според него, пречи на растежа на компанията. Рабоа също посочи кризата с управлението на района на залива. Той дори заяви пред Fortune: „Мисля, че Сан Франциско е толкова неправилно управляван, че е невъзможно да се остане тук”.
Но още през май 2020 г. Мъск цитира и друг мотив, който изглежда играе все по-важна роля при преместванията на големи технологични фирми: ограниченията заради Covid-19. „Честно казано, това е капката, от която прелива чашата”, написа в Мъск в социалните мрежи през май 2020 г. Тогава чиновници от окръг Аламеда временно попречиха на Tesla да възобнови производството в завода си във Фримонт по време на локдауна заради Covid-19.
„Тesla веднага ще премести своята централа и бъдещите си програми в Тексас/Невада. Ако изобщо запазим производствена дейност във Фримонт, това ще зависи [от начина], по който се третира Tesla в бъдеще”, заяви в отговор Мъск.
Може да изглежда странно, дори парадоксално, че водещите високотехнологични компании ще изместят централите си от по-безопасни места към такива, които може да се разглеждат като по-рискови в светлината на пандемията. Но, според проф. Флорида, думите и решенията на Мъск са „в тон с [разбиранията на] нарастващата корпоративна класа”, която все по-изразено не понася ограничения.
Тексас и Флорида не само предлагат по-ниски данъци; те осигуряват и по-малко ограничителна среда, когато става въпрос за Covid. Училища, офиси, фабрики, летища, ресторанти и фестивални зали остават широко отворени и няма задължителни ваксини или маски.
Подобно предпочитание към по-малко регулирана среда е типично за съвременните технологични предприемачи и рискови капиталисти. Проучване сред повече от 600 основатели на елитни технологични компании наскоро установи, че макар технологичните предприемачи да са склонни да бъдат либерални по повечето социални въпроси – и дори данъците и здравеопазването – те са много по-склонни да са против регулациите, отколкото е обичайно, особено когато става въпрос за труд и ценообразуване.
Разбира се, технологичните лидери и предприемачите не са единствените, които се ориентират към щати като Тексас и Невада. Много редови хора се насочват към въпросните региони заради наличните там по-големи домове, по-големи дворове и по-топло време. Всъщност, пандемията само катализира този процес на миграция.
Мигриращите служители с по-високи доходи е особено вероятно да се насочат от места с „по-строги ограничения, свързани с пандемията” към райони с „по-малко ограничения, по-ниска плътност и по-ниски наеми”, смята проф. Флорида. Наред с това много от мигриращите хора посочват, че движещ фактор за тях е достъпът до училище за децата, където учениците могат да учат присъствено.
От друга страна, предизвикателство за новата „Силициева долина” навярно ще се окаже достъпът до достатъчен брой технологични таланти, от каквито големите ИТ организации ще имат нужда. В това отношение надпреварата ще е безжалостна.
Дори в ерата на хибридната работа, когато много служители на големи ИТ фирми имат възможността да работят от домовете си, фирми като Tesla ще се нуждаят от кадърни хора с технологична подготовка – на място. А това на свой ред може да се окаже предизвикателство, защото политиката на щати като Тексас е относително консервативна и се приема като „ретроградна” от американското общество. Тя не толерира, например, абортите и правата на LGBTQ групите. Това може да се окаже проблем за свободолюбивата технологична общност.
Тенденцията да се работи дистанционно, особено сред технологичните фирми, означава, че съществена част от работниците може да предпочетат да останат в по-“прогресивни” анклави, докато шефовете им се местят на други места. Така ще излезе, че технологичните таланти може би ще предпочетат климата на големите крайбрежни градове, а техните шефове – такива като Мъск – се изнасят към Тексас.
Към всичко това следва да се добави и факторът „изменение на климата”, който вече тревожи много от жителите на Сан Франциско. Редица проучвания сочат, че затоплянето на планетата ще води до все по-чести проблеми с наводняване на крайбрежните градове. В този процес много от корпоративните централи на големи ИТ фирми могат да се окажат под вода; под вода ще се окажат и жилищата на много от техните служители. Проблемът ще става все по-осезаем с течение на времето и може да се очаква, че ще прогони редица ИТ кадри оттам.
Накратко, засега изглежда, че в Тексас е на път да се сформира нова „Силициева долина”. А дали оригиналната „Силициева долина” в залива на Сан Франциско ще загуби своя блясък и привлекателността си – тепърва ще наблюдаваме.