При наличието на телескопа James Webb, „колегата му“ Hubble остава малко встрани и като, че ли всички забравихме за него. Да, вярно е, че той ни предоставя информация, която не ни е била известна до този момент и няма две мнение по въпроса относно зашеметяващия характер на изображенията, заснети благодарение на James Webb. Но изследователите, работещи с Hubble решиха да “наваксат” и наскоро споделиха изображение на клъстер от звезди в Малкия Магеланов облак, галактика джудже сателит на нашия Млечен път. Тази малка галактика има различен химичен състав от нашата и следователно прилича повече на галактиките, открити в ранната вселена, така че изучаването й може да ни помогне да разберем как са се раждали звездите, когато Вселената е била все още млада. Купът от звезди, наречен NGC 346, е малък по размер само 150 светлинни години в диаметър, но е особено натоварен звезден район. Наоколо има много млади звезди и те изглежда се формират в рееща се спирална структура от газ и звезди, която изследователите сравняват с река. Това може да помогне да се обясни защо скоростта на образуване на звезди там е толкова висока.  

„Звездите са машините, които извайват Вселената. Нямаше да имаме живот без звезди и въпреки това не разбираме напълно как се формират“, обясни в изявление ръководителят на изследването Елена Саби от Научния институт за космически телескопи в Балтимор. „Имаме няколко модела, които правят прогнози и някои от тези прогнози са противоречиви. Искаме да определим какво регулира процеса на образуване на звезди, защото това са законите, които трябва да разберем и какво виждаме в ранната Вселена.” 
 Констатациите за ранната Вселена са от значение, тъй като, подобно на ранните галактики, има сравнително малко тежки елементи, които могат да бъдат намерени в Малкия магеланов облак. Това означава, че звездите тук горят горещо и ярко и умират по-бързо от тези в нашата галактика. Виждането как се раждат звезди в този клъстер, където материалът се движи в спирална формация, помага да се обясни какво може да се е случило в периода два до три милиарда години след Големия взрив. 
 „Спиралата наистина е добрият, естествен начин за захранване на образуването на звезди отвън към центъра на клъстера“, обясни друг от изследователите, Питър Зайдлер от AURA/STScI за Европейската космическа агенция. „Това е най-ефективният начин, по който звездите и газът, подхранващи повече звездообразуване, могат да се придвижат към центъра.“ 

Снимка: NASA, ESA, A. James (STScI)

Виж още: Хакери скриха зловреден вирус в космическа снимка от телескопа James Webb

 



Източник