Развитието на технологиите отваря пътя към мечтата за трансплантиране на органи без нужда от донори снимка: CC0 Public Domain)

Хиляди хора по света фигурират в изчаквателни списъци за трансплантация на жизненоважни органи – например бъбреци или черен дроб. Как би изглеждал светът, ако можеше да им се присадят органи, които не са взети от донори, а са… създадени във фабрика за органи? Това, изглежда, е новата надпревара в биотехнологиите.

Мартина Ротблат вече вижда деня, в който органите за трансплантация ще се отпечатват на 3D принтер или ще се отглеждат в лаборатория и така ще станат лесно достъпни, спасявайки много животи – включително този на нейната дъщеря. Ротблат е посветила живота си на проучване как технологиите могат да разширят предлагането на органи за трансплантация.

Причината е очевидна. Много хора чакат за трансплантации по цял свят. Въпреки, че подобни операции са хиляди всяка година, още по-голям е броят на случаите, в които страдащите така и не дочакват присаждането – те умират в чакане.

Фермата за органи на Ротблат

Драматичната лична история на Ротблат е описана в много американски медии. Жената е успешен предприемач в сателитния бизнес, но след като дъщеря ѝ Дженесис бива диагностицирана с тежко белодробно заболяване, Ротблат създава биотехнологична компания. Лекарства като това, което фирмата разработва, поддържат живота на много пациенти като младата Дженесис.

Но в крайна сметка момичето най-вероятно ще се нуждае от белодробна трансплантация. Затова Ротблат се е заела да реши и този проблем, използвайки технология, за да създаде това, което тя нарича „неограничен запас от органи за трансплантация“. Идеята ѝ може да се оприличи на ферма за органи, разположена всред тучна зелена морава, където има сгради със слънчеви панели по покривите и площадки за кацане на дронове.

Фермата приютява стадо от хиляди генетично модифицирани прасета, живеещи в стриктно поддържани стерилни условия. Има хирургическа зала и ветеринари, които да приспят прасетата, преди да им извадят сърцата, бъбреците и белите дробове. Тези животоспасяващи органи – проектирани да бъдат съвместими с човешките тела – следва да се натоварят в електрическите дронове, за да бъдат откарани до центрове за трансплантации.

Няколко стъпки по-близо до реалността

По времето, когато Ротблат мечтае за това, идеята изглежда не само невъзможна, но и „фантасмагорична“, както я нарича жената. Но през последната година мечтата се доближи няколко стъпки по-близо до реалността. През септември 2021 г. хирург в Ню Йорк присади бъбрек от генетично модифицирано прасе, разработено от компанията на Ротблат, на човек в мозъчна смърт – експеримент, за да се види дали бъбрекът е оцелял. Така и стана.

Оттогава насам лекарите са опитали още шест трансплантации от прасе на човек. Най-драматичният случай и единственият при жив човек е от 2022 г. в Мериленд, където 57-годишен мъж със сърдечна недостатъчност живя два месеца със свинско сърце, доставено от компанията на Ротблат. Хирургът Бартли Грифит каза, че е „доста невероятно“ да можеш да разговаряш с човек, чието сърце от прасе бие в гърдите му. Пациентът в крайна сметка почина.

Но въпреки това експериментът демонстрира първата животоподдържаща трансплантация на орган от прасе на човек. Според фирмата на Ротблат, изпитания на органи от целево отгледани прасета може да започнат още през 2024 г.

Изпълнителният директор на „транс-всичко“

В дъното на цялата история е Ротблат, адвокат с докторска степен по медицинска етика, наречена от списание New York „изпълнителния директор на транс-всичко“. Това не е само защото тя смени пола си от мъжки на женски на средна възраст, както пише в книгата си „От трансджендър към трансчовек“. Тя също така е плодовит философ в областта на „етиката на бъдещето“.

Ротблат се застъпва за граждански права на компютърните програми, сравнява традиционното разделение на половете с расовия апартейд и основава трансхуманистична религия „Терасем“, за която твърди, че „смъртта не е задължителна и Бог е технологичен”. Ротблат е откровен привърженик на човешкото безсмъртие, независимо дали е постигнато чрез създаване на софтуерни версии на живи хора или може би чрез подмяна на органите им, докато хората остаряват.

Откакто трансплантациите на свински органи гръмнаха в заглавията по първите страници на вестниците, Ротблат обикаля света в срещи с медицинската общност, разказвайки за своята работа и идеите си. Не приема обаждания от журналисти. Причината: „Обещах си да не давам повече интервюта, докато не постигна нещо, за което чувствам, че е достойно“.

Ротблат има списък с по-нататъшните успехи, към които се стреми. Това включва: поддържане на сърце от прасе, което да бие в продължение на три месеца у жив пациент, спасяване на живота на човек със свински бъбрек или поддържане на което и да е животно живо чрез 3D-отпечатан бял дроб. Това също е технология, която нейната фирма разработва.

Рискът от грешни стъпки

Следващата голяма стъпка за свинските органи ще бъде организирано клинично изпитване, което да докаже, че този вид трансплантации постоянно спасяват животи. Фирмата на Ротблат United Therapeutics и конкурентите ѝ eGenesis и Makana Therapeutics, които отглеждат свои собствени прасета, се консултират с Администрацията по храните и лекарствата на САЩ за това как да проведат такова изпитване. Бъбречните трансплантации вероятно ще бъдат първите.

Преди компаниите и лекарите да започнат по-мащабни изпитания върху хора, FDA изисква да се извършат още една серия от експерименти върху маймуни. Агенцията търси „дълготрайно“ оцеляване на животните в продължение на шест месеца или повече. Настоява прасетата да се отглеждат в специални, стерилни съоръжения без каквито и да е микроби.

„Ако нямате тези две неща, ще бъде трудно да успеете“, казва Джоузеф Тектор, хирург в университета в Маями и основател на Makana. Коя компания или болница първа ще започне изпитанията? Не е ясно. Тектор казва, че атмосферата на конкуренция се контролира от риска от грешни стъпки. Само две или три неуспешни трансплантации могат да обрекат подобна програма.

„Искаме ли да направим първия опит? Разбира се. Но наистина е важно да не се отнасяме към това като към състезание“, казва Тектор. Въпреки това редица водещи центрове за трансплантация се борят да участват в изпитанията и да помогнат да се напише история.

„Това е като въпроса за първите астронавти, които ще стъпят на Марс, казва Робърт Монтгомъри, хирург от Нюйоркския университет, извършил първата трансплантация на бъбрек от прасе. „Вярваме, че ще проработи и че ще промени всичко“. Със сигурност обаче няма да е лесно.

Ако органите са неограничени…

Трансплантациите от човек на човек работят толкова добре – бъбречните трансплантации са успешни в 98% от случаите и често продължават живота на пациентите с 10 или 20 години. Но органите, отгледани чрез свинете, почти сигурно няма да са толкова добри. Разликата е, че ако „неограничени органи“ наистина станат достъпни, това значително ще увеличи броя на хората, които биха могли да отговарят на изискванията за присаждане.

„Много хора не са в списъците поради недостига на органи. Само идеалните пациенти се изброяват в листите – тези, които имат най-голяма вероятност да се справят добре“, казва Монтгомъри.

„Има процедура за подбор, която тече. Всъщност не говорим за това, но ако имаше неограничен брой органи, бихте могли да замените диализата, да замените устройствата за подпомагане на сърцето, дори да замените лекарства, които не работят толкова добре. Доколкото знам, има един милион души със сърдечна недостатъчност – но колко от тях получават трансплантация? Само 3500”, допълва хирургът.

Източник