Вредата от осветяването на нощното небе и последствията от това са силно подценени
(снимка: CC0 Public Domain)
Броят на сателитите в орбита нараства с ускорено темпо, което поражда тревоги в научната общност. В поредица от статии в сп. Nature учените предупреждават за безпрецедентна глобална заплаха за природата и науката от спътниците. Светлинното замърсяване ще има материални и културни последици, много от които са трудни за прогнозиране, но трябва да се очакват.
Според най-консервативните оценки, от 2019 година броят на спътниците на височина до 2 хиляди км се е удвоил, благодарение предимно на съзвездието Starlink на SpaceX, предназначено за доставка на сателитен интернет. Ако всички обявени планове бъдат изпълнени, в близко бъдеще към тях ще бъдат добавени още хиляди спътници.
Всеки нов сателит увеличава риска за сблъсък с друг обект в орбитата на Земята и създаване на много отломки. Това ще увеличи и без това впечатляващия облак от отломки в орбита и следователно ще умножи потоците светлина, отразени обратно към Земята.
Вероятно първите, които страдат от светлинното замърсяване, са астрономите и всички, които обслужват тази индустрия. Специално проведена симулация със строящата се обсерватория в Чили – Вера Рубин с матрица с безпрецедентна разделителна способност – показа, че най-тъмната част от небето ще стане по-ярка със 7,5% до края на следващото десетилетие.
Приблизително толкова много звезди обсерваторията няма да види и също така ще пропусне редица явления, които могат да бъдат ценни за науката. Ще бъде особено разочароващо, ако най-широката матрица на обсерваторията пропусне опасен за Земята астероид. В тази перспектива твърдението за глобалната заплаха от сателити престава да бъде неоправдана истерия.
В материално измерение, осветяването от сателитите ще доведе до увеличаване на времето за наблюдение и до директни преразходи. За обсерваторията Вера Рубин това означава допълнителна година наблюдение и допълнителни $21,8 милиона в бюджета.
Но ситуацията може да бъде и по-лоша, казват авторите на друга статия. Според тях, вредата от осветяването на нощното небе и последствията от това са много, много подценени. Всичко ще бъде много по-лошо и до последно не е ясно колко.
Проблемът има и културен аспект. Известният астроном Апарна Венкатесан от университета в Сан Франциско казва, че сателитите заплашват „нашата древна връзка с нощното небе”. „Космосът е нашето общо наследство и предшественик, който ни свързва чрез наука, разказване на истории, изкуство, истории за произход и културни традиции, и сега е под заплаха”, пише тя в коментар към статия в Nature.
Учените са наясно, че „е наивно да се надяваме развиващата се космическа икономика да се самоограничи, ако не бъде принудена да го направи”, предвид заложените икономически интереси. Те настояват да се подходи към проблема с цялото внимание, преди да е станало твърде късно. Това не е първият подобен призив и очевидно не е последният. Друг е въпросът дали ще бъде чут от отговорните фактори.
