Изследователи от Кеймбридж предлагат иновативен подход за улавяне на CO2
(снимка: University of Cambridge)

Британски учени предлагат технология за улавяне на въглероден диоксид от атмосферата с помощта на суперкондензатори. Те вече са разработили евтино устройство, което може селективно да улавя CO2.

Около 35 милиарда тона CO2 се отделят в атмосферата всяка година. ООН предупреждава, че въглеродният диоксид в атмосферата е основната заплаха за човечеството в условията на глобално затопляне.

За съжаление, улавянето на въглероден диоксид по време на производството и във въздуха е изключително скъпа дейност, която допълнително увеличава въглеродния отпечатък от човешките промишлени дейности. Учени от Кеймбридж са намерили решение на този проблем.

Те са разработили евтино устройство, което може селективно да улавя въглероден диоксид по време на зареждане. В процеса на работа под натоварване, когато „устройството” се разрежда, CO2 се освобождава по контролиран начин и може да се събира за повторна употреба или да се съхранява.

Устройството представлява суперкондензатор, чиито части са изработени от безопасни и чисти материали за по-голяма екологичност. По-специално, електродите на суперкондензатора са направени от въглерод, получен чрез изгаряне на кокосови черупки, а като електролит се използва морска вода.

Абсорбцията на CO2 от въздуха започва, когато суперкондензаторът се зарежда. Въглеродният диоксид се абсорбира активно от електролита в областта на отрицателния електрод. В поредица от експерименти учените са показали способността на електролита да абсорбира измерими обеми въглероден диоксид.

В сравнение с други решения за въглеродния диоксид, като нагряване на амин (един от органичните производни на амоняка), методът на суперкондензатора е по-икономичен и освен това позволява съхранение на електрическа енергия, което прави това решение още по-привлекателно.

В момента учените не разполагат с готово решение на система за абсорбиране на въглероден диоксид от атмосферата с помощта на суперкондензатори, но тяхната концепция, описана в сп. Nanoscale, е много обещаваща.

Източник