В продължение на повече от 20 години, сателитът Landsat 7 обикаля около Земята, заснемайки изображения на почти цялата повърхност на планетата на всеки 16 дни. Като един от многото сателити, които наблюдават променящото се земно кълбо, той разкри топящите се ледници в Гренландия, растежа на фермите за скариди в Мексико и степента на обезлесяване в Папуа Нова Гвинея. Но след като на Landsat 7 вече му липсва гориво, полезният му живот на практика приключи. В Космоса редовното презареждане просто не беше опция.

Сега обаче NASA има потенциално решение за такива отслабени спътници. След няколко години агенцията планира да изстреля робот в орбита, който да достигне до Landsat 7. Роботът ще използва механична ръка, за да го хване и да го зареди с гориво и всичко това ще се случи в необятния Космос.

Ако е успешна, мисията ще отбележи крайъгълен камък – първият път, когато сателит ще бъде зареден с гориво в Космоса. И тази мисия е само едно от редицата планирани публични и частни начинания, предназначени да използват роботи за ремонт и подобряване на сателити на стойност милиарди долари в орбита.

В крайна сметка, усилия като тези биха могли да доведат до по-добри и по-евтини сателити, които понижават цената на интернет и мрежите за клетъчни телефони, осигуряват по-добри прогнози за времето и дават безпрецедентни изгледи за планетарната промяна и Вселената. Те дори биха могли да позволят нова вълна от строителство в орбита, с армии от роботи, изграждащи сателити, космически станции и дори космически кораби, насочени към Марс.

В момента в орбита има около 4852 работещи сателита, които играят решаваща роля в комуникациите, дистанционното наблюдение и други задачи. Почти всички бяха стартирани със знанието, че ако нещо се счупи, няма начин да бъдат ремонтирани. Повечето сателити също се нуждаят от гориво, за да коригират от време на време орбитите си. След изчепрването им, те най-вероятно ще се превърнат в космически боклук, добавяйки се към вече значителния поток от отломки, обграждащи земното кълбо.

За да поддържат сателитите да работят възможно най-дълго, инженерите вграждат излишни системи и добавят толкова гориво, колкото могат. Цялото това свръхинженерство добавя към разходите за изграждане и пускане на сателити – един модерен комуникационен спътник може да струва около 500 милиона долара.

Почти цялото строителство и ремонт, извършвани досега в Космоса, разчитаха поне отчасти на астронавти, включително поправки на космическия телескоп Хъбъл и изграждането на Международната космическа станция. Но както знаем, изпращането им в Космоса е изключително скъпо, така че усилията за разработване на роботи, които да вършат работата, нараснаха през последните години и скоро можем да видим техните практически резултати.

Снимка: Pikrepo

Виж още: На какво мирише… Космосът?

 



Източник