AR очилата оставят преживяванията пряко свързани с реалния свят, а не с метапространството
(снимка: CC0 Public Domain)

Докато Facebook все още се опитва да обясни на света какво е метапространство, или метавселената, някои други навярно ще успеят по-скоро и по-сполучливо да привлекат потребителите към идеята за виртуализиране на целия свят. Snap вижда бъдещето като смесица от реална и виртуална реалност. Водеща роля за целта ще имат скромните очила с лещи.

През последните четири години компанията е набрала малка „армия” от художници, разработчици и ентусиасти на тема подобрена реалност, за да изгради масивна библиотека от AR ефекти. Ключови за осъществяване на идеята са създателите на лещи. Компанията пуска нови инструменти, които позволяват на художници и разработчици да правят мини-приложения в лещите. Едновременно с това фирмата работи върху това да вкара най-новата си AR иновация в повече от техните ръце: очила от следващо поколение, които имат AR дисплеи.

Целта, според София Домингес – ръководител на партньорствата на AR платформата на Snap – е да се разширят начините, по които AR може да се използва, като същевременно преживяванията остават пряко свързани с реалния свят, а не с метапространството. „Не искате да избягате в друг свят”, казва тя пред Engadget за философията на Snap. „За нас светът наоколо е вълшебен – и има какво да научим от него”. Вместо да пренася потребителя в изцяло виртуални светове, компанията се стреми да даде за преживявания, които правят мост между дигиталните пространства и физическите.

Засега Snap оставя създателите да експериментират смело и безгранично с това какво точно може да представлява „полезната” леща с разширена реалност. Тя въвежда редица нови инструменти, които да им помогнат да изградят смесената реалност. На своето годишно събитие „Lens Fest” Snap също така представи нова версия на Lens Studio – софтуер за разработване на AR лещи.

До какво води това? В лещите могат да се вградят най-различни полезни мини-приложения. Например, може да има лещи с възможности за превод в реално време чрез iTranslate. Друга възможност е „умните” лещи да предоставят информация в реално време за дадена криптовалута, използвайки данни от криптоплатформа като FTX. В лещите могат да се „прожектират” данни за времето (например чрез Accuweather) или информация за фондовия пазар.

Общо взето идеята е да се създават очила, през които виждаме реалния свят, но върху живите образи се напластяват виртуални образи – контекстуална информация към света около нас. Например, един разработчик наскоро показа концепция, при която гледането през прозореца на влака може да покаже подробности за това къде се намира пътникът по трасето към своята дестинация, какво е времето навън, какво време го очаква на мястото, където ще пристигне.

Създателката Бриел Гарсия, която също експериментира с очилата на Snap – Spectacles, наскоро представи концепция за AR меню, което позволява на посетителите на ресторант да разглеждат 3D модели на предлаганите ястия. Сядайки на масата, те могат да „завъртят” виртуален „поднос” и да видят салати, предястия, храни и десерти в реален размер – точно такива, каквито биха им ги сервирали.

„Когато мислите какво би накарало хората да си сложат очила и да ги носят всеки ден, то това са нещата, за които днес проверявате приложенията си”, казва Домингес. Тя смята, че е прекрасно повече изобретатели да изпробват различните ситуации и възможности, в които биха били полезни очилата с функция за разширена реалност.

На този етап, разбира се, всичко е по-скоро експеримент. Причината, поради която AR очилата не се продават масово и вероятно това няма да се случи съвсем скоро, е свързана с известни хардуерни ограничения. Животът на батерията е ограничен, а самите очила са, меко казано, странни на вид.

За справяне с този проблем навярно ще има полза и опитът на други компании, които вече са разработили AR очила за индустриални приложения. Някои от тях, като тези на Vuzix например, все по-малко изглеждат „дървени” и грозни. Все повече приличат на обикновени (диоптрични) очила – и са по-леки.

Същевременно практиката показва, че вътре в очилата могат да се интегрират и все повече удобства. Например, очилата могат да имат вградени мини-камери, високоговорители и микрофони. Наличието на камера обикновено води до появата, отстрани на очилата, на бутон за заснемане, така че човек да може да направи снимка или видео на заобикалящата го среда. Не е немислимо и да се вградят различни видове скенери.

Има основания да се смята, че очилата с „умни” лещи ще се възприемат по-бързо и по-лесно от потребителите, защото не ги откъсват от действителността наоколо, а напротив, доизграждат я с помощта на виртуалните инструменти. Ако търсената информация, заради която свеждаме поглед към екрана на смартфона си, е пред очите ни по всяко време, това би дало на хората повече свобода и много нови възможности.

„Работил съм върху всяко поколение очила и това е най-забавното”, казва Дейвид Мейзенхолдър, старши продуктов дизайнер в Snap, посочвайки тясното сътрудничество на компанията с нейната общност на създателите на лещи. „Също така научаваме колко много трябва да направим, за да станат перфектни за потребителските очила на бъдещето”.

Източник