Учените може би са разгадали 60-годишна мистерия, като са открили, че квазарите – енергийни обекти, които се захранват от хищни свръхмасивни черни дупки и могат да засенчат трилиони звезди, взети заедно – се образуват при сблъсък и сливане на галактики.

Откритията показват, че Млечният път може да приеме свой собствен квазар, когато се сблъска със съседната галактика Андромеда след няколко милиарда години.

Преди това учените проследяваха ярките енергийни емисии на квазарите до области в сърцата на галактиките, които се простират приблизително на ширината на Слънчевата система – което означава, че квазарите трябва да идват от невероятно компактни обекти. Водещата теория предполага, че квазарите са свръхмасивни черни дупки, които нагряват огромни количества околен газ, като по този начин освобождават огромни количества радиация, преди материалът да падне върху повърхността на черната дупка.

От откриването им преди шест десетилетия квазарите озадачават учените най-вече защото не е ясно как свръхмасивните черни дупки могат да привлекат достатъчно суровина, за да предизвикат такива мощни емисии. Докато свръхмасивните черни дупки се намират в центровете на повечето галактики, газът, необходим за захранването на квазарите, обикновено обикаля в покрайнините на галактиките. Следователно трябва да има някаква служба за доставка, която да придвижва газа към сърцата на галактиките.

Сега ново изследване, публикувано в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, използва дълбоки изображения, получени от телескопа „Исак Нютон“ на Канарските острови в Испания, за да разреши този ребус.

„За да разберем как се запалват квазарите, трябва да определим как газът може да попадне в центъра на приемащите галактики с достатъчно висока скорост“, казва по електронната поща за Live Science водещият автор на изследването Клайв Тадхантер, професор в катедрата по физика и астрономия в Университета в Шефилд, Великобритания. „Една от идеите е, че необходимото радиално свличане се дължи на сблъсъци между галактики, чиито свързани гравитационни сили могат да изкривят газа от обичайните му кръгови орбити.“

При сравняването на 48 близки галактики, в които има квазари, със 100 галактики без квазари изследователите откриват наличието на изкривени структури в краищата на галактиките, в които има квазари. Тези структури също така свидетелстват за минал или текущ сблъсък и сливане с друга галактика.

„Открихме висока честота на такива структури в галактиките – домакини на квазари, три пъти по-висока от тази, измерена за внимателно подбрана контролна извадка от неквазарни галактики, които са били заснети със същите техники“, каза Тадхантер. „Това е сериозно доказателство, че квазарите наистина се задействат при сблъсъците на галактиките.“

Изследването на екипа не е първият път, когато сливанията на галактики се свързват с квазари. Тадхънтър обаче посочи, че опитите да се провери тази хипотеза чрез издирване на изкривени структури във външните части на галактиките, които са характерни за такива сблъсъци, преди това са се оказали нееднозначни.

„Някои изследвания са открили очакваните структури, но други – не“, продължава той. „Смятаме, че голяма част от досегашните неясноти в тази област се дължат на факта, че много от предишните изследвания на изображенията не са имали достатъчна дълбочина, за да открият понякога слабите изкривени структури във външните части на галактиките, които приемат квазарите.“

Квазарите могат да окажат голямо влияние върху еволюцията на галактиките, които ги приемат; по-доброто разбиране на начина, по който квазарите се запалват, може да помогне на учените да усъвършенстват моделите си за еволюцията на галактиките и еволюцията на Вселената като цяло.

Снимка: ESO-M Kornmesser

Виж още: Американският съд отказа да дава патенти за изобретения на AI

 



Източник