Швейцарски учени разработиха дрон с ядливи крила от оризови бисквити за спасяване на бедстващи хора в отдалечени локации (снимка: Бокеон Квак, EPFL)

Ако някой закъсал планинар се окаже сред скалите гладен и жаден, той ще може да бъде достигнат само с дрон – и то не какъв да е, а дрон, който подлежи на изяждане. Учени са разработили система за доставяне на храна на отдалечени места под формата на безпилотен летателен апарат с ядливи крила.

Естествено е да се запитаме: вече има редица търговци, използващи мултикоптери, за да доставят пакети с храна от магазини или ресторанти до домовете на клиентите. Защо просто не се използва някой от тях, за да се прати храна на закъсалите в планината?

Е, докато такива дронове имат достатъчен обхват на батерията за използване в градовете, те може да не са в състояние да покрият дългите разстояния, характерни за достигане до хора, бедстващи сред морето, в пустинята или на други отдалечени места. Дрон с фиксирано крило с по-голям обсег би бил по-добър за тази цел.

Но, според учени от швейцарския изследователски институт EPFL, търговските модели обикновено могат да носят полезен товар, който не надвишава 10-30% от собствената им маса. В опит да увеличи този процент екип на EPFL, ръководен от постдокторанта Бокеон Квак, се е заел с проектирането на дрон с фиксирано крило, който всъщност е частично годен за консумация.

И не, такъв дрон няма да може да се използва многократно – ще направи еднопосочно пътуване до нуждаещия се човек, осигурявайки му прехрана, докато не бъде достигнат от спасителите.

Учените са съсредоточили усилията си върху крилата, тъй като те обикновено са най-големият елемент на дрона с фиксирано крило. Обичайно крилата се правят от лек, но здрав материал, като експандиран полипропилен (EPP) пяна. След известно експериментиране учените решили, че бухналите оризови сладки са добра алтернатива за консумация, тъй като техните механични свойства са подобни на EPP.

За да изградят правоъгълните крила, учените изрязали кръглите оризовки с лазер на шестоъгълни парчета, които след това били слепени заедно по ръбовете с помощта на ядлив желатин. Царевичното нишесте и шоколадът също били изпробвани като лепила, но желатинът се оказал по-здрав. Веднъж сглобени, крилцата били покрити с подвижна, негодна за консумация пластмаса, която предпазва оризовия „материал“ от влага.

Полученият модел има размах на крилата от 678 мм и наистина лети – със скорост от 10 метра в секунда. Той носи 50% от собствената си маса като ядлив полезен товар. Освен това изследователите изчисляват, че може да носи 80 грама вода в контейнер на борда.

Двете крила на дрона съдържат общо 300 килокалории хранителна енергия, което е приблизително еквивалентно на една порция закуска. Излишно е да се казва, че по-голяма версия – или множество по-малки дронове, изпратени на едно място – могат да осигурят повече енергия за повече хора.

В по-нататъшните си изследвания изобретателите ще се фокусират върху това да направят повече части от дрона годни за консумация и върху повишаването на хранителната стойност на ядливия материал.

Източник