Ако интернет беше държава, това щеше да е петият по големина потребител на енергия в света, единствено след Китай, САЩ, Русия и Индия.
Този интересен факт ме накара да се замисля върху думите „Не знаеш какво имаш…докато не го загубиш“.
Днес, когато се намираме в зората на невероятно вълнуващата ера на изкуствения интелект, аз съм изключително впечатлен от тези думи в контекста на нашето енергийно потребление. Повечето от нас (в развития свят) намираме това нещо наречено „електричество“ за даденост.
Ние приемаме за даденост, че когато се приберем в къщи и включим светлините…те просто ще се включат. И така, до момент в който токов удар изключи електрическата мрежа и ни хвърли в тъмнина – тогава ние се замисляме колко е хубаво, че го има.
Електричество за новите технологии
В технологичния сектор, енергийното потребление се приема за даденост с почти изключителен фокус върху достигане на закона на Мур и компютърната сила, която идва с него. Това е състезанието, в което се състезаваме неуморно.
Законът на Мур, тази удобна цел на прогреса, отдавна е невалиден. Скоро напълно може да бъде изоставен, когато нашата енергийно интензивна, основана на процесори архитектура срещне ограниченията на физиката.
Компютрите стават все по-енергийно ефективни, но все ни се струват недостатъчно бързи. Няма линейно подобрение, което да може да поддържа темпо с експоненциалното нарастване на изискванията за компютърна сила. Ето защо днес ние трябва да подходим по различен начин. Трябва да ускорим промяната, да направим компютрите поне 100 пъти по-бързи и по-ефективни от днешните.
В момента, не само, че интернет вече достига до 7% от глобалното енергийно потребление, но и расте със 7% на година, над два пъти повече от нивото на нарастване на глобалното енергийно потребление. Последните проучвания показват, че заедно с непрекъснатите компютърни изисквания на AI, информационните технологии скоро ще потребяват около 20% от световното производство на електричество – само след 7 години.
Казано на ясен език – въпреки постигнатите успехи в настоящото състезание, този модел на информационните технологии не може да бъде приложен в света на изкуствения интелект, където ние непрекъснато използваме всички налични ресурси.
Новото състезание днес не може да бъде с фокус единствено върху компютърната мощ. То трябва да бъде състезание за постигане на най-голямата възможна компютърна мощ за най-малко възможното количество използвана енергия. Потенциалът на AI е толкова голям, че не можем да си позволим да го пропуснем.
Енергийни нужди
Възходът на криптовалутите и инфраструктурата, която ги поддържа са чудесен пример за това какво се случва, когато тези енергийни и екологични съображения не са взети в предвид още в началото. Компютърните нужди на „миньорите“ на биткойн, използвани за криптиране на виртуалната валута и одобряване на транзакции, вече консумират повече електричество отколкото Ирландия, по този начин всъщност преобразувайки електричество във валута. И всичко това само от 2009 година.
Да вземем за пример автономните автомобили. За да достигнем днешното глобално производство от над 100 милиона превозни средства, ние се нуждаем от приблизителния еквивалент на един милиард iPhone смартфони на година – за да поддържаме нуждите от компютърна мощ, за да може тези автомобили да бъдат напълно автономни. Това е около пет пъти повече от днешното годишно производство на iPhone.
И не свършваме до тук, напротив. Нашите енергийни нужди все по-драстично ще нарастват с добавянето на допълнителна компютърна мощ за работа с все по-сложните алгоритми, които от своя страна се нуждаят от все повече данни; което от своя страна изисква още повече компютърна сила – създавайки така порочен кръг, който само ще се ускорява в следващите години, освен ако не направим нещо по въпроса. Нещо неконвенционално.
Примерът на HPE
В HPE изследваме неконвенционални архитектури, които наричаме Memory-Driven Computing, при които използваме последни технологии като non-volatile (NVM) памет, високопроизводителни взаимовръзки и мощни процесори и ги комбинираме в нови архитектури, които не се подчиняват на изминалите 60 години компютърна наука и не правят компромиси. По този начин, при комуникация ние можем да постигнем скоростта на паметта, 1 000 пъти по-бърза от използваните днес в традиционни технологии за съхранение и комуникация.
И не само това, в HPE ние не само изхвърлихме ръководствата по програмиране и архитектури, но дори и транзистора! Memory-Driven Computing ни предлага отворена рамка за свързване на неконвенционални, нови видове компютърни елементи, наречени „ускорители“. Ние изграждаме ускорители и нанокомпютри, които могат да правят калкулации, за постигането на които обикновените транзистори ще се нуждаят от хиляди редове софтуерен код.
За да се преборим с нарастването на разходите и влиянието върху околната среда, нашата цел е да увеличим енергийната ефективност на продуктовата ни линия 30 пъти до 2025 година, като предлагаме на клиентите ни персонализирани решения, които оптимизират центровете за данни и тяхното енергийно потребление, капацитет и разходи.
Енергийните предизвикателства пред бъдещето на AI са реални и е изключително важно днес заедно да направим тяхното решение наш първи приоритет. Наше задължение е да продължим да развиваме потенциала на AI, но да го правим по правилния начин.
автор: Антонио Нери,
President & CEO – HPE
