54% от дистанционно работещите се чувстват подложени на натиск постоянно да са видими онлайн, да демонстрират как работят (снимка: CC0 Public Domain)

Възможността да се работи отдалечено благодарение на компютъра и интернет радва мнозина. Дори вече е важна част от уравнението, по което служителите избират работодателите си. Но търсенето на показност в дигиталното пространство тормози мнозина от дистанционните работници. И ако не се справим с този феномен навреме, това ще доведе до бъдеще, каквото малцина от нас желаят.

Някои международни анализатори наричат тази показност със специфичен термин: „презентизъм“. Според доклад на софтуерните компании Qatalog и GitLab, неравенствата в йерархиите на работното място и изобилието от инструменти за дистанционна работа създават „всеобхватна култура на дигитален презентизъм“, която вреди на производителността и кара хората да работят по-дълго.

Проучването сред 2000 специалисти сочи, че 54% се чувстват подложени на натиск да се показват онлайн, да демонстрират как работят, да са постоянно „видими“. Тъй като работата вече не се извършва изцяло в офиса, служителите по домовете се чувстват задължени да предприемат допълнителни стъпки, за да показват, че си вършат работата, и да си гарантират, че тя ще бъде забелязана, призната.

Това означава отговаряне на имейли и съобщения дори когато няма кой знае какво за казване или отговаряне, присъствие на допълнителни срещи, добавяне на коментари и отговори към споделени работни документи.

В този стремеж да покажат, че са на линия и работят, специалистите добавят допълнителни 67 минути към работния си ден, установи изследването. Това се равнява на допълнителни 5,5 часа седмично. В съчетание със самото разсейване от толкова много допълнителни занимания тенденцията убива производителността. Тя оставя работниците изморени, стресирани, неспособни да се откажат от работа, нервни, недоволни.

Пак според същото проучване, много от бедите на новите отдалечени работни места се свеждат до факта, че работата все още се извършва в координирани часове – например между 09:00 и 17:00. Авторите на доклада твърдят, че този метод е остарял. Той вече не отразява начина, по който се извършва работата.

Като за начало технологията позволява на служителите, боравещи със знание, да вършат работата си по всяко време на деня, което прави координираните часове до голяма степен излишни. По-добро решение, предполагат специалистите, е асинхронният работен модел. При него служителите имат гъвкавост не само за това къде работят, но и кога го правят.

Гъвкавостта повишава качеството на продукцията, казват авторите на доклада: 81% от респондентите смятат, че са по-продуктивни и създават по-висококачествен краен резултат, когато имат автономност по отношение на работните си графици.

„Работодателите не могат да очакват креативност „на поискване“. Поставянето на бяла дъска в стаята и прекарването на един час в „мозъчна атака“ не гарантира креативна продукция“, гласи докладът.

Авторите посочват, че е налице и друго, неприятно неравенство: „асинхронната привилегия“. Това означава, че хората на висши ръководни позиции са много по-склонни да се възползват от предимствата на гъвкавата работа, отколкото тези, работещи на по-ниско ниво в йерархията.

Реално само третина (33%) от служителите в областта на знанието казват, че работят асинхронно. При шефовете този дял е доста по-голям: три четвърти (74%).

„Въпреки че повечето лидери и мениджъри усещат натиск за презентизъм, те все пак могат да си позволят да работят асинхронно, защото знаят, че няма да бъдат питани какво са правили от тези, които им се явяват младши“, обяснява Тарик Рауф, основател и главен изпълнителен директор на Qatalog.

„Младшите членове на екипите често приемат, че трябва да отговарят на заявки и задачи незабавно или да получават инструкции в последния момент, поради което може да почувстват необходимостта да бъдат на разположение 24/7“, допълва той.

Служителите пък смятат, че шефовете им биха предпочели да запазят стария начин на работа: 63% от анкетираните казват, че ръководството и висшето ръководство „предпочитат традиционната култура, при която служителите са в офиса“.

Какво излезе в крайна сметка – въпреки, че технологията днес позволява на много служители да работят от разстояние – радвайки се на значителни ползи от това – тя насърчава и дигиталния презентизъм, заключават авторите на проучването.

Мениджърите следва да мислят за това как да направят технологията по-малко инвазивна. Това е лесно да се каже, но по-трудно да се направи. Все пак, според Рауд, настоящите решения изискват „радикален редизайн, с повече внимание към потребителя и приоритизиране на целите“. Нужна е и промяна на културата, за да се приеме за нормална асинхронната работа, заключава той.

Източник