Времето може да тече и към миналото, потвърди нов научен експеримент
(илюстрация: CC0 Public Domain)
Вътре в квантовите системи, които са в състояние на суперпозиция, времето може да тече едновременно в противоположни посоки, предполагат учени. Нов експеримент частично потвърждава тази възможност и поставя световната наука пред сложна задача – да преосмисли самото понятие за време, което е важно за развитието на фундаменталната физика.
Екип от физици от университетите в Бристол, Виена, Балеарските острови и Института за квантова оптика и квантова информация (IQOQI-Vienna) показа как квантовите системи могат едновременно да се развиват в две противоположни посоки на времето – напред в бъдещето и обратно в миналото. Изследването е публикувано в последния брой на сп. Communications Physics и е свободно достъпно тук.
Като мярка за времето в експеримента с времевата суперпозиция на квантовата система физиците използват ентропията. В макрокосмоса ентропията, която в редица физически системи може да бъде измерена количествено, определя степента на сложност, хаос или несигурност на системата, а в естествени условия тя само нараства.
В ентропията, при условия, наблюдавани на човешко ниво, движението винаги е напред в бъдещето. Ако на квантово ниво е възможно да се открие намаляване на ентропията, тогава може да се предположи, че това е свързано с движение обратно в миналото.
Експериментът, проведен от международна група физици върху система, ограничена до няколко квантови елемента, показва, че една система в стабилно състояние не само увеличава своята ентропия, но и я намалява или, както заключават учените, се връща назад във времето.
Невъзможно е да се видят подобни явления в макрокосмоса, където ентропията на събитията е твърде голяма и следователно необратима, но на субатомно ниво се регистрират „връщания назад във времето”, което е доказано от научния експеримент.
Един от авторите на изследването, д-р Рубино, казва: „Въпреки че времето често се разглежда като непрекъснато нарастващ параметър, нашето изследване показва, че законите, управляващи неговото протичане в квантовомеханичен контекст, са много по-сложни. Това може да означава, че трябва да преосмислим начина, по който представяме тази величина във всички онези случаи, когато квантовите закони играят решаваща роля”.
