Преди около 106 милиона години,  ДНК на вирус по някакъв начин се интегрира в генома на един от нашите предци бозайници. Два милиона години по-късно, нещо подобно се случва отново с близко свързан вирус. Сега в нашите клетки са открити древните остатъци от тези вируси.

„Тези вируси се крият „посред бял ден“ в човешкия геном“, казва Арис Кацуракис от Оксфордския университет.

Тези две вирусни „фосила“ са едни от най-старите, открити някога. Дали някой от тях е способен или неспособен да „възкръсне“, остава неясно. Предишни проучвания върху древната вирусна ДНК обаче са показали, че тя е в състояние да влияе върху заболяванията при съвременните хора. Така е много вероятно новата двойка вируси да са играли значителна роля в оформянето на еволюцията на съвременния човек.

С това учените отново ще ревизират представата за произхода на човешката ДНК, която отново показва че е още по-малко човешка, отколкото учените смятаха досега. През 2016 г. в нея бяха намерени, скрити между нашите собствени гени, 19 нови парчета, които са оставени от вируси, заразили нашите предци преди стотици хиляди години.

Приблизително половината от човешкия геном се състои от милиони ДНК секвенции (части), които могат да бъдат проследени до отдавна мъртви вируси. Някои учени смятат, че става дума дори за 80 процента от генома ни.

Снимка: Unsplash

Виж още: Учени изобретиха камера, която може да вижда почти всичко

 



Източник